з.м.с. кап. НИКОЛАЙ ДЖАМБАЗОВ – послание от великия мореплавател към децата

IMG_1783

Шестдесет години опит във ветроходството, носител на множество награди. Единствения Българин обиколил земното кълбо по море в самотна обиколка по невъзможния маршрут през нос Хорн със собственоръчно построената си яхта “Тангра”.  Участник във множество международни крейсерски регати.

Много хора имат мечти, но малко са тези, които ги преследват докрай.Винаги съм вярвал, че когато човек желае нещо много силно-със гигурност  го постига. Може би така съм се родил, защото откакто се помня съм мечтал за околосветски океански пътешествия. Още като малък четях книги за велики мореплаватели  и си представях, че един ден ще мога, като тях да обикалям света. ЦеТАНГРА В ОКЕАНА 1лият си живот програмирах така, че всички познания, които получавах трябваше да бъдат в полза за бъдещите ми плавания.Станах инструктор по морски многобой още на 14 годишна възраст.Първата си лодка направих когато бях на 7 години…После дълга ветроходна практика, капитански курсове, строеж на много лодки и 8 яхти….След  време учих задочно и станах капитан на кораб. Преди това със собственоръчно построената си яхта „ТАНГРА” участвувах през 1980 год. в най-голямата регата за самотни мореплаватели “OSTAR”80, за която написах книгата „ТАНГРА В ОКЕАНА”.

Въпреки многобройните ми плавания, основната ми мечта да покоря най-трудният и престижен околосветски маршрут през нос “Хорн” с яхта още не бях осъществил, затова след като се върнах от “OSTAR”,  започнах подготовката на яхтата  за околосветското си плаване. През това време вече работех като капитан на влекач . Трябва да отбележа, че трудностите бяха много. Въпреки това, човек никога не трябва д024а се отчайва , като преследва мечтите си с постоянство и упоритост.Имах познанията и опита.Бях готов за най-трудното плаване около света-обоколка и половина, като пълната обиколка бе  само с едно спиране в Австралия. Бях избрал най-трудният маршрут-през нос „ХОРН”. До  него момент само няколко яхти бяха преминали по него. Бях първият яхтсмен, който си позволяваше със собственоръчно построена яхта и без никакво финансиране да предприеме такова предизвикателство. За мен нямаше значение какво ме очаква. Бях се отправил към мечтата на моят живот. Никой, и нищо не можеше да спре устремът ми към целта на моят живот. За мен нямаше значение колко ще живея, а как ще живея. Знаех, можех,имах необходимата подготовка, и най-важното-психическата подготовка, защото от нея зависеше 90 процента от успеха на начинанието. И така …напред.

Беше хубав септемврийски ден в далечната 1983 год. На пристанището в Созопол се беше събрала тълпа от хора. Там беше и моят екипаж от кораба на който работех като капитан.За този момен бях работил цял живот.                                                                                                                                                                                                   Отдадох швартовите въжета на Тангра и се отправих към открито море. И понеже се опасявах, че в последниат момен някой може да ме спре, в бързината забравих да си взема обувки. Така започна моето околосвтско плава174не. Пред мен бяха безкрайните хоризонти, които преследвах денонощно. С морето вече се разбирахме и след 4 месеца акостирах в Сидни- Австралия без да спирам никъде, като направих половин околосветска обиколка. Ремонтирах Тангра и после от Сидни на юг от Нова Зенландия,около нос Хорн до Канарски острови, отново без спиране след много бури, завърших околсветсото плаване, за което мечтах, работех и живях.

 

За това плаване написах книга-„ЧЕРНАТА ОВЦА”…черната овца

След като се завърнах продължих да работя, като капитан. Участвувах в международни регати. По-късно работих, като организатор морска подготовка и подгових стотици млади моряци и ветроходци. Разбира се,  моите постижения бяха на световно ниво и не останаха незабелязани…..

Тук е мястото да отбележа, че ако тогава имаше някаква организа008ция, която можеше да подкрепи моята идея финансово и морално, нещата можеше да станат много по-лесно, освен това и други мои идеи щяха да бъдат осъществени. За съжаление един живот и две ръце не са достатъчни, човек да достигне най-смелите си мечти. Ако на времето имаше  Фондация, като „МАЛКИЯТ МЕЧТАТЕЛ”, мечтите ми можеха да бъдат осъществени много по-лесно. Сега съм готов да работя за Фондация „МАЛКИЯТ МЕЧТАТЕЛ”, за да мога да предам знанията и уменията, които съм придобил от петдесетгодишата си практика по океани и морета. И може би най- голямата награда за мен ще бъде, ако един ден някой мой ученик успее да постигне още по- големи успехи от моите.

 

115З.М.С. Кап. Н.Джамбазов

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>